Марко Ганчев
И все по-бързо поемам дъх

На младини на един дъх

можех да стигна до всеки връх.

Бързо крачех пеша.

Бързо летеше мойта душа.

По-силен ли бях? Не знам.

Едва ли. Обаче бях сам.

После дойде жената и с двама

стръмнината ставаше по-голяма.

После дойде детето и с трима

стръмнината ставаше непостижима.

После дойде целия свят —

би изостанал назад,

ако не го потегля, колкото мога,

нагоре към Бога.

И все по-бързо поемам дъх,

и все по-бавно

крача към някой връх.

1969