Марко Ганчев
Южен град

Южен град със бели къщи,

с бели щъркели върху комините,

с бели облаци над тях.

Синя планина отсреща,

сини вирове под нея

и пъстървата подскача

да кълве синевина.

Пъстра е пъстървата в реката,

пъстри дворчетата с ружи

и сватбарите с носии пъстри —

перуники по паважа.

Булката — забулен паметник

чака своето откриване.

Щъркелите от комините

пращат телеграми.

И по рамене на кумове,

и по скутове на сватове

кацат сватбените дарове

в тоя град — самият дар от Бога.

Само старците поклащат тъжно

своите лица изострени

като мъдри птици марабу.

Знаят те, че ще отлитне

скоро и това люпило

надалече — да намери

някъде комин фабричен,

върху който да направи

своето гнездо…

1967