Марко Ганчев
Две стотинки

Влакът изпърха от дефилето

като нощна пеперуда

и закръжи

към светлините на града.

На това място сърцето ми

заглушаваше трясъка

на колелата.

Колко години

опърлях крилцата си

по уличните лампи!

Стълбищата на кооперациите

ме посрещаха озъбени.

Вратите на апартаментите

ме гледаха

като еднооки циклопи.

А когато се настанях

в някое случайно легло,

сутрин канонадата на тупалките

разстрелваше всичките ми илюзии.

И все пак съм оцелял.

Сега чуждите куфари

смирено отдръпват от коленете ми

булдожките си муцуни.

Единственото ми безпокойство е

да намеря две стотинки на цяло.

Пускам ги в телефонния автомат.

Пукот, възглас: „Тати си дошъл!“

и весел смях.

Колко било лесно всичко.

Струвало само две стотинки.

1967