Марко Ганчев
Атавизъм

В градината, под ябълката…

Дойде мечтаното време на отпуска,

а душата не се отпускаше.

Някаква странна неловкост

все не ми даваше да легна на чергата

и да гледам само небето,

което тутакси ще слезе ниско в клоните.

Неясно безпокойство

се носеше нейде из въздуха,

търсеше глас в бръмченето на пчелите,

смътно тътнеше в тропота на добитъка

горе по пътя,

сгъстяваше се в трептенето на маранята

и викът на воловарчето го възпламени.

Изведнъж смътното стана ясно:

този вик беше мой,

съхранен в електрическите частици

на въздуха

отпреди много и много години,

когато аз бях воловарчето,

а в градината, под ябълката —

градските ми братовчеди.

Забързан след кравите,

нямах време за по-сложни чувства,

освен за омраза към тия, които лежат.

И тичах нататък,

където започват стърнищата и къпинаците,

за да се завърна вечерта

с изподраскани нозе.

Тогава и не подозирах,

че толкова бавно ще зарастват.

1964