Марко Ганчев
Митове и мигове

Векът на митовете

за великите хора

свърши.

И свърши не в края на века,

а в началото на видеокамерите.

Заснемайки великите ни съвременници,

камерите ни ги прожектират вечно живи,

с движенията им и с говора,

та повечето хора

дори и не знаят,

че това вече са велики покойници.

Обаче ги виждаме

и в битовите им подробности,

как режат розите в двора си

или се карат на внуците си.

Не ги гледаме

както по-рано гледахме великите люде:

застинали в христоматийни

или скулптурни пози.

Става ясно, че са били велики

само в мига на сътворението,

а през останалото време

са били нищожни

като всички нас, останалите.

Това положение е по-добро

от мита за непостижимост.

То ни окуражава,

че може би и ние,

нищожните,

в някой миг,

о миг, поспри и тъй нататък…

Намигат камерите, намигат,

но кога поощрително

и кога — подигравателно,

кой може да различи?

Добре че я караме,

без да ни мига окото

за тия работи.

1999