Марко Ганчев
Удълженият анекдот

Ирониите на поета — те са

като професорските жалки смешки,

които искат да събудят интереса

към знания, не само към бележки.

 

А моите освен че зачестиха,

не са и всичките ми смешки къси —

лице захлупва не от смях да киха

взискателният, а да се навъси.

 

Но с хумор да раздвижва материала

по две причини лекторът бе длъжен:

едно, че публиката беше вяла,

и второ — че предметът беше тъжен.

1987