Марко Ганчев
Раздвоените

Успях различни болки да опитам,

аритмията не познах поне:

изричах дълго „не“ при бавен ритъм,

при по-забързан казвах кратко „не“.

 

А колебливите, ония, дето

със цел да оцелеят, мълчешком

преглъщаха си неритмично „не“-то,

превръщали са си го в хематом.

 

Те по-безвреме стигнаха до края

от мен и цепнатината поне

в сърцата им къде минава, зная:

помежду клапите на „да“ и „не“…

1986