Марко Ганчев
Най-бърже остаряват филмите

И филмите, които със оскари

самата вечност уж ги надари,

превърнаха се на кокетки стари

по-бърже от самите си звезди.

 

Невярващи споглеждаме се: Боже,

преди един съвсем не дълъг срок

нима и ние, умни хора, може

тез филми да сме гледали с възторг?

 

На нашто време злобата и тона

прецеждайки през наште сетива

тъй както правят мидите с планктона,

засищали са всички ни с това.

 

Разтърсени, сме смятали безспорно,

че истината за века е в тях,

а ето че разтърсват ни повторно

след двадесет години, но от смях.

 

Възвръщайки ги като мелодрами,

разпоредителката, вечността,

любезно сочи, господа и дами,

в салона где са нашите места.

1985