Марко Ганчев
Страшните рози

От поетовия труд очистиха

всяка тайнственост и мистика.

Все пак по-особен труд е този —

сходен е с отглеждане на рози.

В теб напъпва поетичната идея,

бърже почваш работа над нея.

Ставаш в ранна ранина,

завет пазиш от слана,

окопаваш я с копача вехт,

ровиш нови книги за съвет,

от умора ти се вие свят,

най-подире дава цвят.

 

Има още други начин,

знам ли кой е по-добре да тачим.

В теб напъпва поетичната идея,

но не се нахвърляш върху нея —

знаеш, че след месец или след година

тя сама ще цъфне в твоята градина,

щом я лъхне може би южняка

или нещо там каквото тя си чака.

Във градината тогава

малко труд за теб остава:

да откършиш два-три листа,

та под светлина сребриста

розата ти росна да забляска.

То е нещо средно между труд и ласка.

 

Тъй е най-добре, но те е страх,

страх, че може най-разкошните от тях,

ако тъй ги чакаш,

да издигнат ръст

като рози най-обикновени

от надгробната ти пръст…

1969