Марко Ганчев
Балада за триумфалния мост

Последната колона преминава

по моста над Аму-даря:

войниците — към своята държава,

желязото — към своите недра.

 

След тях вместо под звуци на фанфари —

под звуците на ауспухов бумтеж,

под арка от отровни серни пари

по моста крачи генералът пеш.

 

Сега е век за връщане с победа,

когато по световния екран

човечеството може да те гледа,

а те го връщат от Афганистан.

 

Разбираме те, дявол да го вземе,

но не за теб, за нас си ни е жал,

че нас не ни и върнаха навреме

тъй както теб, другарю генерал.

 

Съвсем без публика не се завръща,

макар и само от един човек:

синът му върху моста го прегръща

и той прегръща бъдещия век.

 

Надолу след сина и командира,

по камъчетата, на свобода,

под арката на моста триумфира

от векове течащата вода…

Април 1989