Марко Ганчев
Ода на отсъствието

И тъй, отсъствам аз от вашта слава

и няма никога да съм прочут

ни в рамките на цялата държава,

ни на отделен неин институт.

 

Във вашите президиуми — тия

монт-еверести от изкуствен плат —

не ме закрива някоя саксия,

а няма ме, макар и най-отзад.

 

И мойта скромна фигура човешка

по-безразлично гледате дори,

отколкото извадената пешка,

която може да се възцари.

 

Отсъствието се увеличава

и не от таен или явен пир,

а вече и от вашата представа

започвам да отсъствам най-подир.

 

И смътно чувствайки с души тревожни,

че някой вашите игри на власт

ги прави все по-трудни и по-сложни,

не подозирате, че туй съм аз.

1968