Марко Ганчев
Власт

Трима подчинени.

Аз — завеждащ отдел.

Макар че бяха по-ниско,

никога не съм се навеждал над тях.

Достигах ги

през равнината от общи мисли,

през хълмовете от смях.

Чак когато се разотивахме,

започваха моите властнически часове.

Още на път за в къщи

тутакси се нахвърлях върху оня стих,

който дълги дни се гърчеше

под копието на молива,

но все не искаше да ми се подчини.

Безмилостен,

първо го затварях зад желязната ограда

на парка,

в карцера на самотата,

пред чиито решетки

        изкусително

                дефилираха

влюбени и изневеряващи.

После, още неподатлив и тромав,

го натоварвах на трамвая.

Злорадствайки му показвах

уморените пътници,

мумифицирани от неона:

ето кого ще трябва да будиш.

В къщи го инквизираха

с палките на естрадната музика,

с електрическия стол срещу телевизора,

с китайската капка на женското недоволство.

И късно някъде преди съня

току успявах да го подчиня…

1967