Марко Ганчев
Тайният агент

Обуща и чорапи модни,

безукорно костюмът чист,

черти — антично благородни:

природен някакъв каприз.

 

Поглеждахме го с хумор топъл

в града дорде вървя отзад,

но тук, на древния Акропол,

усмивката смени се с яд.

 

Защо и на развалините

дойде по нашите следи,

та посред статуи разбити

като изваян да седи?

 

Излизаше, че се превръща

в руини всяка красота,

а вечно жива и могъща

остава само низостта.

 

Замрял в търпение велико,

стоя той дълго отстрани

подобно древен бог, но никой

не щя да му се поклони.

1961