Марко Ганчев
Женска природа

Помислих, почва щастие тепърва —

измамих боговете с ум и труд:

жена ми има къща без свекърва,

пък аз — при майката природа скут.

 

А то излезе пълна несполука —

аритметично да се изрази:

за веселите капки по улука

заплащам с тягостните й сълзи.

 

Далеч от подозренията празни,

не зная как, ала усещам как

присъствието на жена я дразни

дори сред тоя пълен пущинак.

 

Природата, изглежда, й досажда

като съперничка — и то каква —

която също като нея ражда,

узаконена в своите права.

 

Природа и жена, коя е първа,

изисква всяка да се изясни.

От мъката мъжът не се отърва

да балансира между две жени.

1986