Марко Ганчев
Квит

Целуват се, препречили ми входа,

почти деца, а мене ме е смях:

какви деца на майката природа,

която още си играе с тях!

 

Нито едно от тях не се досеща,

измамено от външния ми вид,

че горе също на любовна среща

отивам аз, макар и деловит.

 

Природата, хазайката, се свива

зад някой ъгъл по-стъмен, че с мен

игра като с наивник не отива,

а честна сделка като с бизнесмен.

 

Додето още чакам асансьора,

усмихвам се аз хитро, като знам

как подир миг от нейната кантора

ще взема всички радости до грам.

 

Разбира се, че най-подир и мене

ще хвърлиш долу грохнал и превит

при другите клиенти разорени,

природо, но ще бъдем вече квит.

1981