Марко Ганчев
Юлия

Ти от работа тръгваш първа,

да си идеш под час у дома,

дето ревнуват съпруг и свекърва,

ако със себе си

останеш сама.

 

А как ти се иска

през кварталните паркчета

бавно, бавно да минеш ти,

дето жълти глухарчета

светят като малки мечти.

 

И мъжът минувач

да те гледа момчешки,

момчето по мъжки да те пожелава,

а волности по-лудешки

само вятърът да си позволява.

 

Свят да му се завие от танца

на косите ти слънчеворуси.

Уви,

ти познаваш единствено толеранса

на закъсняващите автобуси.

 

Возиш безропотно свойта беда,

без да правиш от нея драма.

Целият свят се бори за свобода,

а ти — клетката ти да е по-голяма.

1968