Марко Ганчев
Пак за брястовете

Като ръка напукана, добра,

за сбогом стисках

брястова кора.

 

Отиваха си брястовете —

младите и старите

завинаги,

тъй както динозаврите.

Изсъхваха дърво подир дърво.

Така и не разбрахме от какво —

от пушеци или от децибели.

Засвири вятър в костите им бели

като из конски черепи в полето

заупокоен марш. Но ето,

че тръгнаха от корените им издънки,

издънките им не остават тънки —

стъбла се вдигат в небосвода,

а от стъблата нови вейки

разлистват се, плетейки

корона на царицата природа.

Така и бременните в Хирошима,

облъчени

от лъчевата болест нелечима,

родиха бебета напълно здрави

и на света доказаха чрез проба,

че няма той убежище да си направи

навън от своята утроба.

 

Растат неудържимо

младите върхари

и само костите на брястовете стари

стърчат над новата зеленина —

връз тях да пада гръм

за старата вина.

1981