Сибин Майналовски
Предговор

В ръцете ви, уважаеми читатели, е новият сборник с произведения от български фентъзи автори, издание на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър „Цитаделата“. Предполагам, че някои от вас са чували — а някои дори са и горди притежатели — на предишните две антологии на съвременното българско фентъзи — „Мечове в леда“ и „Мечове в града“. Настоящата книжка е трета поред в амбициозните планове на „Цитаделата“ и отново излиза благодарение на неуморния труд и несекващия ентусиазъм на председателя на клуба Александър Драганов (който освен с подбора на историите успя да се отчете и с превъзходен разказ за новите приключения на Тримата пазители, който ще намерите в самото начало на сборника).

Какво ще откриете в тези няколкостотин страници, които държите в ръцете си? Девет разказа (някои от които толкова мащабни, че са си чиста проба новели) от елита на българското фентъзи. И това съвсем не е преувеличение. Смея да заявя, че отпечатаните тук и в предишните две книги на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър могат да се мерят с почти всичко, което излиза в последните няколко години на книжния пазар. Дори световните „бестселъри“, написани единствено и само в името на поредното попълнение на банковата сметка на автора, в много отношения отстъпват на полета на българското въображение. Родните автори не пишат за тлъсти чекове и проценти от печалбата на филмовите екранизации по техните произведения. Те пишат за удоволствие. Пишат късно вечер, след края на поредния изморителен (и в повечето случаи — зле заплатен) работен ден, едва успявайки да откраднат час или два, за да седнат зад екрана на компютъра или белия лист и да се потопят в света, в който няма партии, няма сметки за ток и вода, няма финансови кризи и фалиращи банки. Пишат, макар да знаят, че в България трябва да минат хилядолетия, преди издатели и книгоразпространители да се научат да уважават труда им и да започнат да се държат като партньори, а не като търгаши.

За щастие, все още има лъч надежда в цялата тази непрогледна мъгла, която току-що ви описах. Всъщност, не, излъгах ви — лъчовете са много. Девет от тях са събрани между кориците на настоящия сборник. Сред тях са гореспоменатият Сашо Драганов, за чиято фантазия за пореден път се убеждаваме, че ограничения няма; Милен Станиславов, който ни предлага разказ, в пъти по-добър и епичен от последните няколко книжарско-холивудски псевдоекшъни; Мирослав Петров с една великолепна история за изгубени съкровища, вълшебства и битки, която започва и приключва невероятно лирично; Иван Димитров — един от създателите на Националния клуб за фентъзи и хорър, който отново се е раздал на макс; мистериозната Lady Pol The Beloved (още чакаме продължението на великолепния разказ от „Мечове в града“, Поли, не се ослушвай!); и не на последно място, разбира се, така нареченото „Голямо Каре на българския хорър“ — Бранимир Събев, Донко Найденов, Сибин Майналовски и Явор Цанев, които този път са се впуснали в епични и мистериозни тайнства на морското фентъзи.

И всички тези разкази — обединени от магията на морето. Огромната загадъчна водна пустош, вдъхновила не един и двама творци — от майсторите на мерената реч до царете на трилъра и екшъна. Романтика и кървави разпри, любовен шепот и трясък на абордажни куки…

Как се съчетават тези на пръв поглед несъвместими неща ли?

Отговорите се крият на страниците на „Мечове в морето“.

Приятно четене!