Джани Родари
Поучителни бонбони

На планетата Бу нямало книги. Науката се продавала и се консумирала в бутилки.

Историята била една червена течност, която приличала на сок от нар. Географията — течност, зелена като мента, граматиката — безцветна и с вкус на минерална вода. Нямало училища, учело се вкъщи. Всяка сутрин децата, според възрастта, трябвало да гаврътнат чаша история, няколко лъжици аритметика и т.н.

Но ще повярвате ли? Пак се глезели.

— Хайде, бъди послушен — казвала майката, — не знаеш колко е вкусна зоологията. Сладка е, много е сладка. Питай Каролина (това бил електронният робот, който помагал в къщната работа).

Каролина великодушно предлагала да опита първа съдържанието на бутилката. Наливала си един пръст в чашата, изпивала го, цъквала с език:

— Ах, че е хубаво! — и веднага започвала да декламира зоологията: — „Кравата е преживящо четириного, храни се с трева и дава мляко с шоколад.“

— Видя ли? — питала ликуващата майка.

Ученичето се колебаело. Подозирало все още, че не става дума за зоология, а за рибено масло. После се примирявало, затваряло очи и нагълтвало целия урок наведнъж. Ръкопляскане.

Имало, разбира се, старателни и ученолюбиви ученици, дори лакоми. Ставали нощем, открадвали си история — сок от нарове, и я изблизвали до последната капка от чашата. Ставали много учени.

За децата от яслите имало поучителни бонбончета: имали вкус на ягода, на ананас, на карамел и съдържали лесни стихчета, имената на дните на седмицата, числата от едно до десет.

Един мой приятел космонавт ми донесе за спомен едно от тези бонбончета. Дадох го на моето момиченце и то започна веднага да декламира едно смешно стихотворение на езика на планетата Бу, което гласеше горе-долу така:

анта анта перо перо

пента пинта пим перо

И аз нищо не разбрах.