Джани Родари
Къщи и дворци

Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали.

— Попътува ли? — попита ме той.

— Да, бях в Париж.

— Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше?

— Бях в Америка.

— Америка, а? И аз съм бил там преди много години, кой знае преди колко… Бил съм в Ню Йорк, Буенос Айрес, Сан Пауло, Монтевидео, навсякъде строихме къщи и дворци и слагах знаме на покривите. В Австралия бил ли си?

— Не, още не съм бил.

— А аз съм бил. Тогава бях млад и още не зидах, носех кофата с вар и забърквах хоросан. Строяхме вила за един господин от ония места. Симпатичен господин. Спомням си, че веднъж ме попита как се готвят спагети и записваше всичко, каквото му казвах. В Берлин бил ли си?

— Не още.

— Ех, аз съм бил там, преди да се родиш. Хубави къщи строяхме, хубави и здрави къщи. Кой знае дали още са здрави. В Алжир бил ли си? А в Кайро, в Египет?

— Искам това лято да отида.

— Е, ще видиш навсякъде хубави къщи. Не ти се хваля, но моите стени винаги са били идеално прави и моите покриви не пропускат капка вода.

— Кой знае колко къщи сте построили…

— Ех, има, не казвам, че няма, има някоя и друга по света.

— А вие имате ли си къща?

— Ех, от правене на къщи за другите останах си без къща. Нали виждаш, че съм в старопиталище? Тъй върви светът.

Да, тъй върви светът, ама не е справедливо.