Джани Родари
Господин Мързелан

Господин Мързелан бил много чувствителен, толкова чувствителен, че ако една стоножка ходела по стената, той не можел да спи поради шума, а ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал:

— Помощ! Земетресение!

Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мотоциклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори у дома си, а карал много здрав слуга да го носи на ръце. Този слуга се наричал Гулиелмо и от сутрин до вечер господин Мързелан викал по него:

— Полека, Гулиелмо, по-полека, ще се счупя!

Понеже никога не вървял, ставал все по-дебел и колкото по-дебел ставал, толкова повече се увеличавала и чувствителността му. Дори мазолите по ръцете на Гулиелмо го дразнели.

— Но, Гулиелмо, колко пъти трябва да ти повтарям, че е нужно да си слагаш ръкавици.

Гулиелмо пухтял и си слагал с мъка големи ръкавици, които щели да бъдат широки дори и на хипопотам.

Господин Мързелан всеки ден ставал все по-тежък, бедният Гулиелмо се потял и зиме, и лете и веднъж му дошло на ума:

— Какво ще стане, ако хвърля от балкона господин Мързелан?

Случило се, че тъкмо този ден господин Мързелан си бил сложил костюм от бял лен и когато Гулиелмо го хвърлил от балкона, господин Мързелан паднал върху плочника, наплют от муха, и му останало петънце на панталоните. Петънцето можело да се забележи само с лупа, но Мързелан бил толкова суетен, че умрял от мъка.