Джани Родари
Лакомата треска

Когато едно момиченце е болно, и куклите му трябва да се разболяват, за да му правят компания. Дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка.

— Това дете е болно, докторе.

— Я да видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит.

— Опасно ли е?

— Много. Дайте му да пие от този сироп от син молив и му направете масажи с хартийка от ментов бонбон.

— А това детенце, не ви ли се струва и то болнаво?

— Много е болно, вижда се без бинокъл.

— Какво му е?

— Малко хрема, малко хремичка и двеста грама остър ягодит.

— Майчице! Ще умре ли?

— Няма опасност. Дайте му тези таблетки от глупидин, разтворени в мръсна вода, но използвайте зелена чаша, защото червените чаши ще предизвикат зъбобол.

Едно утро момиченцето се събужда здраво, докторът му казва, че може да стане, но дядото иска лично да го прегледа, докато майката приготвя дрехите.

— Я да чуем сега… кажи трийсет и три… кажи Петър плет плете… опитай се да пееш… готово: имаш една истинска лакома треска.