Джани Родари
Добрият Джилберто

Добрият Джилберто имал голямо желание да се учи и затова много внимавал какво казват големите.

Веднъж чул една жена да казва:

— Гледайте Филомена колко много обича майка си: би й носила вода в ушите си.

Добрият Джилберто се замислил: „Прекрасни думи. Искам просто да ги науча наизуст“.

Скоро след това майка му заръчала:

— Джилберто, иди да ми донесеш кофа вода от чешмата.

— Веднага, мамо — казал Джилберто. Но си мислел: „Искам да покажа на мама колко я обичам. Вместо в кофа ще й донеса вода в ушите си“.

Отишъл на чешмата, подложил глава и напълнил с вода едното си ухо. Събрало се колкото напръстник и за да занесе вкъщи тази вода, Джилберто трябвало да ходи изкривен.

— Иде ли водата? — викала майка му, която искала да пере.

— Веднага, мамо — отговорил Джилберто задъхан. Но за да отговори, изправил глава и водата се изсипала от ухото и се стекла по врата му. Изтичал отново на чешмата и напълнил другото си ухо: събирало и то колкото първото и добрият Джилберто трябвало да държи главата си изкривена на другата страна. Преди да стигне до къщи, водата пак се разляла.

— Иде ли водата? — попитала майка му, вече ядосана.

„Може би ушите ми са много малки“ — помислил си натъжен добрият Джилберто. Междувременно майка му била загубила търпение, помислила, че Джилберто се е заиграл на чешмата и му ударила два плесника, по един за всяко ухо.

Горкият добър Джилберто!

Трябвало да се примири с плесниците и решил друг път да носи вода с кофа.