Джани Родари
Синият светофар

Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.

— Да пресичаме ли, или да не пресичаме? Да спрем, или да не спираме?

От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на Милано не познавало.

Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали моторите да ръмжат, а по-тлъстите граждани викали:

— Знаете ли кой съм аз?

Шегаджиите подхвърляли остроти:

— Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.

— Червеното са го употребили, за да боядисат рибките в градината.

— А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.

Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.

Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли: „Горкичките! Аз им дадох сигнал «път свободен за небето». Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха да знаят да летят. Но може би не им достига смелост“.