Джани Родари
Цар Мидас

Цар Мидас бил голям прахосник, всяка вечер давал прием и канел на танци, докато останал без стотинка. Отишъл при вълшебника Аполон, разказал му неприятностите си и Аполон му направил следната магия: всичко, което пипне с ръце, да става злато.

Цар Мидас подскочил от радост и изтичал до автомобила си, но едва докоснал дръжката на вратата, и цялата кола станала златна: златни колела, златни стъкла, златен мотор. Златен станал и бензинът и машината не искала да върви, трябвало да дойде биволска каруца, за да тегли автомобила му.

Щом си стигнал вкъщи, цар Мидас взел да обикаля стаите и да пипа колкото може повече предмети: маси, гардероби, столове. По едно време ожаднял, заповядал да му донесат чаша вода, но чашата станала златна и водата също и оттук нататък, щом искал да пие, трябвало да се оставя неговият слуга да му сипва вода с лъжичка в устата.

Дошло време да седне на масата. Пипнал вилицата — тя станала златна. Всички поканени изръкопляскали и взели да викат:

— Ваше Величество, пипнете ми копчетата на палтото, пипнете този мой чадър.

Цар Мидас задоволявал желанията им, но като взел в ръка хляба — той станал златен и за да се засити гладът на царя, трябвало царицата да го храни. Поканените се криели под масата, за да се смеят, цар Мидас се ядосал, посегнал към един и направил носа му златен, така че да не може да се секне.

Дошло време да вървят да спят, но цар Мидас, без да иска, пипнал възглавницата, чаршафа и дюшека, те станали от масивно злато и били доста твърди за спане. Трябвало да прекара нощта на едно кресло с вдигнати ръце, за да не докосва нищо, и на следното утро бил ужасно изтощен. Веднага изтичал при вълшебника Аполон, за да разтури магията, и Аполон изпълнил желанието му.

— Добре — казал му той, — но внимавай, защото, за да се премахне магията, са необходими точно седем часа и седем минути и през това време всичко, което докосваш, ще се превръща в кравешки тор.

Цар Мидас си тръгнал успокоен и гледал внимателно часовника, за да не пипне нищо, преди да са минали седем часа и седем минути.

За съжаление неговият часовник бързал повече от необходимото — избързвал с една минута на час. Като изминали седем часа и седем минути, цар Мидас отворил вратата на автомобила си и влязъл в него. Отведнъж се намерил седнал сред голяма купчина кравешки тор, защото оставали още седем минути до края на магията.