Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки по телефона

Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Трето допълнено и преработено издание

Издател: ИГ Агата-А СД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Приказки

Националност: Италианска

Печатница: Светлина АД, Ямбол

Редактор: Маргарита Златарова

Художник: Илко Грънчаров

Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров

Коректор: Дария Йосифова

ISBN: 954-540-004-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958

История

  1. — Добавяне

Веднъж един цар трябвало да умре. Той бил могъщ владетел, но бил смъртно болен и отчаяно си мислел: „Как е възможно един толкова могъщ цар да трябва да умре? Какво правят моите вълшебници? Защо не ме спасят?“.

Но вълшебниците били избягали от страх да не загубят главите си. Бил останал само един възрастен вълшебник, на когото никой не обръщал внимание, защото бил малко особняк, а може би и малко побъркан. От много години царят не бил искал съвет от него, но сега пратил да го повикат.

— Можеш да се спасиш — казал вълшебникът, — но при едно условие: да отстъпиш за един ден трона си на човека, който ти прилича най-много измежду всички. Той ще умре вместо тебе.

Веднага било обявено из цялата страна: ония, които приличат на царя, да се представят в срок от двайсет и четири часа в двореца под страх от смъртно наказание.

Мнозина се представили: едни имали брада като царя, но носът им бил малко по-дълъг или по-къс и вълшебникът ги отхвърлял, други приличали на царя, както един портокал прилича на друг в сандъка на продавача, но вълшебникът не одобрявал и тях, защото на тоя липсвал зъб, а оня имал бенка на гърба.

— Но ти всички отхвърляш — негодувал царят пред своя вълшебник. — Остави ме да опитам с един поне от тях, така, колкото за начало.

— Нищо няма да ти помогне — отговарял вълшебникът.

Една вечер царят и неговият вълшебник се разхождали по крепостните стени на града. Изведнъж вълшебникът извикал:

— Ето! Ето човека, който ти прилича повече от всички други!

И посочил на царя просяк, който бил крив, гърбав, полусляп, мръсен и покрит със струпеи.

— Как е възможно — възмутил се царят. — Между нас двамата има цяла пропаст.

— Цар, който трябва да умре — настоявал вълшебникът, — прилича само на най-бедния, на най-нещастния човек в града. Бързо, смени си дрехите с него за един ден, постави го на трона и ще се спасиш.

Но царят по никакъв начин не искал да се съгласи, че прилича на просяка. Върнал се в двореца много раздразнен и още същата вечер умрял с корона на глава и скиптър в ръка.

Край