Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Светозар Златаров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Джани Родари
Заглавие: Приказки по телефона
Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова
Език, от който е преведено: Италиански
Издание: Трето допълнено и преработено издание
Издател: ИГ Агата-А СД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Приказки
Националност: Италианска
Печатница: Светлина АД, Ямбол
Редактор: Маргарита Златарова
Художник: Илко Грънчаров
Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров
Коректор: Дария Йосифова
ISBN: 954-540-004-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958
История
- — Добавяне
Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите му нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да обикаля нивите и от време на време да гърми с малко барут. Гърмежите плашели птичките и те бягали, защото се страхували от ловци.
Веднъж барутът подпалил палтото на Гонарио и ако детето не се било хвърлило веднага в едно блато, сигурно щяло да умре сред пламъците. Гонарио цамбурнал във водата и уплашил жабите. Те се разквакали и избягали, шумът, който вдигнали, уплашил щурците и скакалците и те за кратко престанали да пеят.
Но най-уплашен от всички бил Гонарио, той плачел сам на брега на блатото, мокър като грозно пате, дребен, дрипав и гладен. Плачел така отчаяно, че врабчетата се накачулили на близкото дърво да го гледат и записукали състрадателно, за да го утешат. Но врабчетата не могат да утешат едно плашило за врабчета.
Това не е приказка, а истинска случка, станала в Сардиния.