Джани Родари
Войната на камбаните

Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от другата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за топове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък.

Нашият военачалник Свръхгенерал Бомбоне Стрелоне Гръмтрясбум нареди да се свалят всички камбани от камбанариите и да се стопят всички заедно, за да се излее един грамаден топ: един-единствен топ, но толкова голям, че с един изстрел да спечелим войната.

За да се повдигне този топ, бяха нужни сто хиляди крана, за да се закара до фронта, бяха необходими деветдесет и седем влака. Свръхгенералът потриваше доволен ръце и казваше:

— Когато моят топ започне да стреля, неприятелите ще избягат чак на Луната.

Настъпи великият миг. Свръхтопът беше насочен към неприятеля. Ние бяхме натъпкали ушите си с памук, защото гърмежът можеше да ни пукне тъпанчетата и дори евстахиевата тръба.

Свръхгенерал Бомбоне Стрелоне Гръмтрясбум заповяда:

— Огън!

Един артилерист натисна лоста. И внезапно от единия до другия край на фронта се чу едно мощно:

— Дин! Дан! Дон!

Ние измъкнахме памука от ушите си, за да чуваме по-добре.

— Дин! Дан! Дон! — гърмеше свръхтопът. И сто хиляди пъти ехото го повтаряше по всички долини: „Дин! Дан! Дон!“.

— Огън! — изрева Свръхгенералът втори път. — Огън, по дяволите!

Артилеристът натисна наново лоста и наново един празничен концерт от камбани се разнесе от окоп в окоп. Сякаш биеха едновременно всички камбани на нашата родина. Свръхгенералът си скубеше косите от яд и ги скуба, скуба, докато му остана само един косъм.

После настъпи миг тишина. И ето че от другата страна на фронта, като по даден знак, отговори едно весело:

— Дин! Дан! Дон!

Защото трябва да знаете, че и на главнокомандващия на неприятелите Смъртмаршал фон Бомбонен Стрелоне Гръмтрясбум било хрумнало да излее един свръхтоп от камбаните на своята страна.

— Дин! Дан! — ехтеше сега нашият топ.

— Дон! — отговаряше неприятелският и войниците от двете войски изскачаха от окопите, тичаха едни срещу други, танцуваха и викаха:

— Камбаните! Камбаните! Празник е! Мирът избухна!

Свръхгенералът и Смъртмаршалът се качиха на своите автомобили и бягаха, бягаха, докато им се свърши бензинът, но звуците на камбаните продължаваха да ги преследват.