Джани Родари
Мишлето от комиксите

Едно мишле от комиксите, уморено от живота си по страниците на вестника, пожелало да смени вкуса на хартията с вкуса на сиренето. То подскочило чевръсто и се озовало в света на мишките от плът и кръв.

— Цвър-бърр! — възкликнало веднага то, усещайки миризмата на котка.

— Как го каза? — зашушнали си другите мишки, смутени от тази странна дума.

— Дран, пра-с, гъл-гъл! — казало мишлето, което говорело само езика на комиксите.

— Вероятно е турски — забелязал един стар корабен мишок, който, преди да се пенсионира, бил служил в Средиземно море. И се опитал да го заговори на турски.

Мишлето го погледнало учудено и казало:

— Пльок, луп-п, троп.

— Не е турски — отсякъл мишокът мореплавател.

— Тогава какво е?

— Кой го знай.

Така го и нарекли — Койгознай — и го смятали малко за глупака на селото.

— Койгознай — питали го те, — кое ти харесва повече, кашкавала или сиренето?

— Дрън, хак, тра-та-там — отговаряло мишлето от комиксите.

— Иди че разбери — смеели се другите, а най-малките го дърпали нарочно за опашката, за да го чуят да протестира по онзи смешен начин:

— Брум-м, пляс, скръ-ц!

Веднъж отишли на лов в една мелница, пълна с чували с бяло и жълто брашно. Мишките забили зъбки в тази благинка и задъвкали така, сякаш били на норма, издавайки звука, който всички мишки издават, когато дъвчат: „Хрус, хрус, хрус“. А мишлето от комиксите правело: „Ам-м, мляс, мцок“.

— Научи се поне да се храниш като възпитаните хора! — измърморил мишокът мореплавател. — Ако бяхме на кораб, вече щеше да си изхвърлен в морето. Даваш ли си сметка, че този шум е отвратителен.

— Хлъуч — казало мишлето от комиксите и отново се пъхнало в един чувал с царевица.

Тогава мореплавателят направил жест на другите и те тихомълком се измъкнали, изоставяйки чужденеца на неговата съдба, уверени, че той никога няма да намери обратния път за дома.

Известно време мишлето продължило да дъвче. Когато най-после забелязало, че е останало само, било вече тъмно, за да потърси пътя и решило да прекара нощта в мелницата. Почти заспивало, когато изведнъж в тъмното се запалили два жълти светофара и се чуло зловещото шумолене на четирикрак ловец. Котарак!

— Цвър-бър-р! — изпискало мишлето, потръпвайки.

— Мъргъмяу! — отговорил котаракът.

Небеса, това бил котарак от комиксите! Племето на истинските котки го било изгонило, защото не можел да каже „мяу“ така, както трябва.

Двамата отритнати се прегърнали, кълнейки се във вечно приятелство, и прекарали цялата нощ, като разговаряли на странния си език от комиксите. И чудесно се разбирали.