Джани Родари
Въртележката в Чезенатико

Веднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мършаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, но на децата изглеждала направена от шоколад, защото стояли все около нея и измисляли хитрости, за да се качат.

— Какво има в тая въртележка, мед ли? — си казвали майките. И предлагали на децата: — Хайде да отидем да видим делфините в канала, хайде да отидем да седнем в онази сладкарница с люлеещи се пейки.

Къде ти — децата искали въртележката, та въртележката.

Една вечер някакъв възрастен господин, след като настанил внука си в джипа, сам се качил на въртележката и седнал на един дървен кон. Било му неудобно да седи там, защото краката му били дълги и стъпалата му докосвали дъските. Станало му смешно. Но щом човечето започнало да върти въртележката, се случило нещо чудно: възрастният господин се намерил в миг на височината на небостъргача в Чезенатико, конят му галопирал из въздуха, насочил муцуна право срещу облаците. Погледнал господинът надолу и видял цяла Романя, после цяла Италия, после цялата Земя, която се отдалечавала под копитата на кончето, и скоро се превърнала в една синкава въртележка. Тя се въртяла, въртяла и показвала един след друг континентите и океаните си, нарисувани като географска карта.

— Къде ли отиваме? — попитал се старият господин.

В този миг пред него минало внучето му, стиснало волана на стария, червен, малко обезцветен вече джип, превърнал се в звездолет. И след него — в редица всички други деца, спокойни и сигурни на своята орбита като изкуствени спътници.

Кой знае къде било човечето от въртележката, но все още се чувала плочата, която свирела някаква фалшива ча-ча: всяко возене на въртележката траело цяла плоча.

— Значи има някакъв трик — казал си старият господин. — Това човече трябва да е магьосник.

После си помислил:

— Ако за една плоча направим пълна обиколка на Земята, ще бием рекорда на Гагарин.

Сега космическият керван летял над Тихия океан с всичките му островчета, Австралия с кенгурата, които подскачали, Южния полюс, където милиони пингвини седели с вдигнат нос. Но нямало време да ги преброят — вместо тях се виждали вече американските индианци. Те давали сигнали с пушек и ето небостъргачите на Ню Йорк, ето и само един-единствен небостъргач — който бил на Чезенатико. Плочата била свършила. Старият господин се огледал втрещен: той пак бил на старата тиха въртележка на брега на Адриатика и мургавото и мършаво човече я спирало внимателно и плавно.

Старият господин слязъл, залитайки.

— Слушайте… — казал той на човечето.

Но то нямало време да му обърне внимание — други деца били седнали на кончетата и джиповете и въртележката потегляла за нова обиколка на света.

— Вижте… — извикал старият господин малко ядосан.

Човечето не го и погледнало. То засилвало въртележката. Виждали се да обикалят веселите лица на децата, които търсели тия на родителите си, наредили се в кръг, всички с насърчителна усмивка.

Дали е магьосник това нищо и никакво човече? Дали е магическа тази машинка, въртяща се под звуците на една фалшива ча-ча?

— Карай да върви! — казал си старият господин. — По-добре е да не споделям с никого. Може би ще ми се смеят зад гърба и ще ми кажат: Не знаете ли, че на вашата възраст е опасно да се качвате на въртележка, защото ще ви се завие свят?