Джани Родари
Собственикът на град Стокхолм

На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света.

Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм.

Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. Бръснарят заковал между двете си огледала удостоверението, на което било написано: „Притежател на град Стокхолм“ и гордо го показвал на клиентите си, като отговарял на всичките им въпроси.

— Град в Швеция, дори е самата столица.

— Има почти един милион жители и, разбира се, всички те са мои. Има и море, естествено, но не зная кой е собственикът.

Малко по малко бръснарят събрал пари и миналата година отишъл в Швеция, за да посети своята собственост. Град Стокхолм му се видял прекрасен, а шведите — изключително добре възпитани. Те не разбирали дума от това, което бръснарят казвал, а той не разбирал и половин дума от онова, което му отвръщали.

— Аз съм собственикът на града, знаете ли? Съобщиха ли ви вече?

Шведите се усмихвали и казвали „да, да“, защото не разбирали, но били учтиви. Бръснарят потривал ръце доволен:

— Такъв град само за едно подстригване с фрикция! Просто — евтино съм го купил.

Но той се лъжел, бил платил твърде висока цена. Защото всяко дете, което дойде на тоя свят, притежава целия свят и не трябва да заплаща дори стотинка за него, трябва само да запретне ръкави, да протегне ръце и да си го вземе.