Джани Родари
Страната без остриета

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал, и ето че попаднал в някаква страна, където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били насадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата, внимавал да не се убоде, но забелязал, че тръните сякаш били от гума: само гъделичкали по ръката.

— Я гледай! — възкликнал Джованино.

Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал.

— Не знаете ли, че е забранено да се берат рози?

— Много съжалявам, но и не помислих за това.

— Добре, тогава ще платите само половин глоба — казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите.

Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глобата с молив без връх, и не се сдържал:

— Извинете, може ли да погледна сабята ви?

— С удоволствие ще ви я покажа — отговорил пазачът.

Разбира се, и сабята била без острие.

— Но що за страна е вашата!

— Страната без остриета — отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.

— А пирони употребявате ли?

— Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега, моля, ударете ми два плесника.

Джованино зяпнал, сякаш се готвел да глътне цяла торта наведнъж.

— Моля ви се! Не искам да ме бутнат в дранголника за посегателство над служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

— Но тук е прието така — обяснил вежливо пазачът. — Цяла глоба — четири плесника, половин глоба — два плесника.

— Ама на пазача ли?

— На пазача.

— Но това е несправедливо, това е ужасно!

— Разбира се, че е несправедливо, разбира се, че е ужасно — отговорил пазачът. — Това е толкова противно, че хората, за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

— Но аз не бих желал и да ви потупам по бузата. Най-много да ви погаля.

— Щом е така — решил пазачът, — трябва да ви придружа до границата.

И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес още той мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.