Бърнард Смит
Да поговорим за книгите на Б(ашвул) Травен ^[0]

В продължение на няколко години в средата на 30-те години Б. Травен и аз водехме професионална кореспонденция, наложена от съвместната ни литературна работа.

След като той почина в началото на 1969 година, не виждах причина да разкажа за връзките си с него, да разкрия съдържанието на писмата му до мен, но напоследък има съвсем основателни причини да сторя това. Митът, който възникна около личността му, стига вече до абсурд. Той заплашва да разруши, засенчи и изопачи истината за неговата писателска дейност.

Моите впечатления са от първите три романа на Травен, издадени в САЩ — „Корабът на мъртвите“, (1934), „Съкровището на Сиера Мадре“ (1935) и „Мостът в джунглата“ (1938). Аз тогава бях главен редактор в издателството на Алфред Кнопф, което издаде тези книги.

Една малка част от задълженията ми бе да следя да не се издава какъвто и да било материал за него (Травен). Той непрекъснато ме инструктираше, че нито една дума за него не бива да излиза от издателя или редактора му — нищо, което да засяга частния му живот, работа или лични преживявания. Той не даде на никого каквито и да било биографични сведения, а на всички запитвания, които касаеха личността му, ние трябваше да отговаряме, че не знаем нищо.

Естествено, недоумявахме защо той така непреклонно търси анонимност и, разбира се, известно любопитство от наша страна бе съвсем оправдано. Например, като се има предвид, че романите му бяха първо публикувани в Германия и че те в политически аспект бяха радикални по своята философия и чувство, аз предполагах, че той има нещо общо с някакво революционно движение и че е напуснал Германия поради надигането на реакционните сили, и че в момента е „персона нон грата“ за нацистите и следователно животът му би бил в опасност (някои изследвания, направени напоследък, потвърждават тези предположения).

Известни пасажи в творчеството му също ме караха да мисля, че той има неприятности с поданството си. Бях уверен, че е по рождение американец от германски или скандинавски произход, но като дете е напуснал САЩ и е, израснал в Германия. Ето защо смятах, че не може да докаже поданството си и по тази причина се е установил в Мексико, където живееше и където продължи да живее под нелегално и под чуждо име. Всъщност години по-късно бе установено, че е живеел под името Хал Гроувс (или Кроувс).

У мен също се бе породило съмнение, че главната причина за скромността му, що се отнася до публикуването на материали за него и установяване на личността му, бе породена от желанието му да създаде мит около личността си. И това бе съвсем разумно. Ако книгите му срещнеха неуспех в САЩ, рекламата нямаше да го спаси, а ако от друга страна те биха привлекли вниманието на читателите, загадъчността на неговата личност щеше да се окаже най-голямата реклама за тях. И така почвата за раждането на мита за Травен бе подготвен много внимателно.

Но въпросът за установяването на личността му не е най-важният. Има много изследователи и журналисти, които намират удоволствие в такъв род проучвания и това не крие никаква опасност. Опасността идва, когато възникват академични спорове за самите текстове на романите му.

А именно такива спорове възникват сега. Изглежда в Калифорнийския университет в Лос Анжелос има „експерт по Травен“, който е заявил, че има „достатъчно загадки по текста на Травеновите романи, които биха могли да ангажират изследванията на цяло поколение кандидати на филологическите науки“.

А напоследък един английски литературовед писа на издателството на Кнопф писмо с молба да му бъдат изпратени подробни биографични сведения за Травен, за да може той да определи дали произведенията на Травен не са били изписани първоначално (оригинално) на английски език, макар да са били публикувани първо на немски език от 1926 година насетне.

Объркването бе създадено от самия Травен, защото той заяви, че Кнопфовото издание на „Корабът на мъртвите“ е оригинална английска версия и на времето ние надлежно рекламирахме това изявление. Той направи същото изявление и за другите две книги, които последваха. Изданието на „Корабът на мъртвите“ в Англия от друга страна бе превод от немски на Ерик Зутон, а версията на „Съкровището на Сиера Мадре“, издадена там, бе превод от немски на Бейсил Крайптън, докато „Мостът в джунглата“ се появи в Англия просто като второ издание на отпечатаната от Кнопф книга. Следователно не е за учудване, че има объркване на лингвистичния произход на тези произведения.

Последният довод е изявлението на вдовицата на Травен — мексиканка на име Роза Елена Лухан, което се появи в интервю на „Таймс“, издаван в Лос Анжелос. Тя е била интервюирана в Париж, където присъствувала на премиерата на филм, снет по сценарий основан на „Мостът в джунглата“. Госпожа Травен е уверила журналиста, който е взел интервюто, че нейният мъж „е говорел красив, истински английски“ и че той е имал „отлично образование“. Създаването на мита едва ли би могло да отиде по-далеч.

Когато Алфред Кнопф прие да стане американски издател на Травен поради огромния успех на неговите книги в Германия, бе му казано, че господин Травен ще доставя текстовете, написани на английски език. В определения срок ръкописът на „Корабът на мъртвите“ пристигна. Но той бе направо негоден за издаване, защото книгата бе явно писана от човек, който не владее добре английски.

Най-старателното проучване на ръкописа доведе до следния прост, но категоричен извод. Той бе превел буквално книгата си от немски на английски, като на места бе използвал американски колоквиализми. Всички изречения имаха немска конструкция. Допущаше се и друга възможност — човекът да мисли на немски и да превежда мислите си на английски, стараейки се да направи най-сполучливия превод. Но във всеки случай текстът щеше да предизвика смях и ние нямаше да можем да му осигурим многобройните читатели, които заслужаваше.

А това, че той заслужаваше внимание, е несъмнено, и аз като млад редактор го разбрах. Като мнозина други тогава много се интересувах от явлението, наречено „пролетарска литература“. На по-младите читатели от наши дни би следвало да се обясни, че това бе литературно течение, което трябваше да установи не толкова стойността, колкото същността на работническата класа и създадено от хора с пролетарски произход или техни съмишленици от средните слоеве. Разбира се, думата „пролетарска“ имаше политическа подплата. Тя означаваше радикални и даже марксически тенденции.

Романите на Травен ми изглеждаха тогава истински „пролетарски романи“. Те бяха смели, земни, живо изображение на опита и възгледите на пролетариата. Какво истинско облекчение и свежа струя сред депресионните романи, които се появяваха по онова време! И освен това — разказите на Травен бяха добри разкази. Нека уточним — те бяха традиционни — всъщност класически.

Не искам да кажа, че романите му бяха лишени от философия, но тя съдържаше малко повече горчивина, породена от нехуманното отношение на човек към човека. Травен мразеше пълновластната държава и търговската алчност. Той обичаше личната свобода и душевно и морално запазените обикновени хора. Духът на книгите му бе духът на този особен вид работници в Америка, т.н. миграционни работници.

Като редактор му предложих услуга, далеч надминаваща задълженията ми — да преработя книгата му до положение, при което тя ще стане годна за издаване. Това обхвана около 25 на сто от текста. Във всеки параграф имаше поне по едно невъзможно немско изречение, а понякога и цял параграф трябваше основно да се преработи. Любопитно е да спомена, че не беше същото с неговите писма. Там германизми почти не се срещаха. Ето защо смятам, че той ги допускаше само когато се стараеше да мисли „литературно“.

Господин Травен бе съгласен да се заема с тази работа. Не е нужно да се казва, че той искаше някакво доказателство за качеството на преработката.

Написах началните пасажи на „Корабът на мъртвите“ и му ги дадох. Той ги одобри, не пожела да промени нищо. Оттогава насетне имаше съвсем малко подробности, които трябваше да обсъждаме съвместно. Завърших преработката на „Корабът на мъртвите“, продължих със „Съкровището на Сиера Мадре“ и завърших с „Мостът в джунглата“. Тези преработки са версията на издателството Кнопф.

Нямаше нищо творческо в работата, която извърших. Нито съм допълвал нещо, нито съм съкращавал. Не съм вложил никаква моя собствена мисъл или чувство. Исках да запазя аромата на книгата.

Никога не съм се съмнявал, че Травен е самообразовал се човек, каквито са мнозинството представители на работническата класа в Европа.

Що се отнася до самия Травен — човека и неговата философия — струва ми се, че в тази област мога да хвърля също малко светлина. През есента на 1936 година съпругата ми и аз решихме да отидем на ваканция в Мексико. Писах на Травен, че ще бъда много щастлив да го видя там. Той ми писа, че точно преди моето отиване му се налага да замине за Калифорния, Дакота и Уисконсин, където трябва спешно да се види с някои хора. С други думи, отказваше да се покаже дори на мен, своя редактор.

След като ме предупреди, че страната гъмжи от орди бандити, които представляват опасност за всеки турист, той продължаваше в писмото си „Ако искате да видите най-прелестните малки градчета и най-добрата колониална архитектура на този континент…, ако искате да видите дива природа, такава, каквато представите Ви никога не са допускали, че съществува…, ако искате да не чуете никъде барабаните на Армията на Спасението, проповеди за Христос или речи за Русия по улиците…, но вероятно манифестации на 200000 комунисти по всяко време…, тогава елате в Мексико, а бандитите да вървят по дяволите…“

„Елате, за да получите представа колко дегенерирали изглеждаме ние американците. Подозирам, че Вие знаете испански много добре. Тогава не Ви трябва много. Само един речник, достатъчно малък, за да се носи в джоб, и това е всичко“.

Когато му отговорих, че ние ще дойдем на всяка цена, той ме уведоми, че ми прави подарък, един много щедър подарък, който бе приет с благодарност. Той ми даваше кола и екскурзовод на разположение, който се оказа млада жена на име мис Мери, която бе „студентка в Националния университет“, но която „не говори английски добре… Много моля да не споменавате името ми пред мис Мери. Тя не ме познава и всяко запитване за мен само ще я разстрои и обърка“.

При нашето пристигане в Мексико Сити мис Мери ни чакаше с писмо от Травен, в което той ни обясняваше подробно какво трябва да видим през деня. Оттогава всеки ден мис Мери носеше писмо от Травен, в което той набелязваше маршрута ни за деня, съветвайки ни как да прекараме по-безопасно и по-икономично.

От него пристигнаха общо 35 страници гъсто изписани на машина, които бяха всъщност малък, но прекрасен пътеводител за един турист, пътуващ през страната от Вера Крус до Акапулко. Много от материала бе взет направо от стандартните пътеводители, но бе остроумно изпъстрен с негови лични наблюдения. Характерен бе коментарът му за главните забележителности на град Пуебла.

„Посетете катедралата, църквата на Ел Розарио, църквата на Сан Франциско, пишеше той, и ги огледайте добре отвътре. Само тогава ще можете да разберете защо Мексико е толкова бедна страна, защото тук ще видите къде са отивали плодовете от труда на индианците“. А по-нататък „Днес посетете пазара рано сутринта. Тук индианците продават своите произведения… Тук идват представители на различни нации, говорят на различни езици. Повечето от тях живеят в планинските райони на страната.“

Това бе чудесно пътешествие. Мис Мери бе много любезна и услужлива. Но през цялото време имахме чувството, че Травен бе някъде наблизо. Ние не се и съмнявахме, че той тайно ни наблюдаваше, където и да отидехме. Трябва да е бил много доволен, че спазвахме инструкциите му, защото в последното си писмо ни написа „… сега вие придобихте собствен опит и впечатления от Мексико“.

Неговата вдовица, казват, заявила, че Травен живеел инкогнито само за да се забавлява. Аз приемам това обяснение. Веднъж започнала, играта сигурно му е харесала, а е била и изгодна за него. Сега играта завърши разбира се, но романите му останаха, за да бъдат четени.