Борис Младенов-Young
О, колко бързо времето лети…

О, колко бързо времето лети! —

Седемдесет и три подкарах вече…

По-къси стават земните ми дни

и краят ми не ще да е далече.

 

От акта на смъртта не се боя —

с една въздишка кратка, мигновена

душата се отделя от плътта

и литва към небесната вселена.

 

За този миг напълно съм готов,

но мисълта за близката раздяла

ме мъчи по-жестоко от смъртта,

 

че как без теб, без твоята любов,

душата ми самотна, овдовяла

ще страда тъй за вечни времена?!

Сидни, Австралия — 2011 г.