Борис Младенов-Young
Сред нощ в съня ми ме повика ти…

Сред нощ в съня ми ме повика ти —

гласа ти ясно чух като наяве.

Отворих разтревожено очи,

загрижен за влошеното ти здраве.

 

О, старост! В две отделни стаи спим.

Обзе ме ужас, паника, тревога…

Защо ме призова гласът любим,

напразно молех и разпитвах Бога.

 

Ослушах се — блажена тишина!

На пръсти се промъкнах в твойта стая,

огледах те на лунна светлина —

ти под чаршафа в лятната омая

 

спокойно дишаше поруменяла.

Като отроче сладък сън заспала!

Сидни, Австралия — 2012 г.