Борис Младенов-Young
Толкова самотни хора по света…

Толкова самотни хора по света

търсят дружба, близост, нежност, топлота,

а за всеки има някой отреден

някъде в незнаен кът отдалечен.

 

И към всяка просеща любов ръка

друга се протяга, ласкава, добра,

и за всяко лудо влюбено сърце

друго с ритъм същ тупти и го зове.

 

Но в гонитба бясна за пари и власт

младостта отлита, гасне буйна страст,

и в живота кратък идва старостта…

Колко същества угасват в самота

 

без да са успели в своя земен път

обич да получат, обич да дадат!

София, България — 1985 г.