Борис Младенов-Young
Разхождаме се в парка на прохлада…

Разхождаме се в парка на прохлада.

Гугутка гука, розов храст ухае,

луната лик разбулва, здрач припада…

Това е щастието, да, това е!

 

Прихванем грип и… край, дошло е време —

смъртта край нас с косата си витае.

Но Бог не е решил да ни приеме —

това е щастието, да, това е!

 

Връхлитат вкъщи внуците ни мили

и става тя на вили-и-могили —

деца са още и им се играе…

 

Пристойваме им, с лакомства ги глезим,

докато грохнем и език изплезим —

това е щастието, да, това е!

Сидни, Австралия — 2013 г.