Борис Младенов-Young
Тъгата все по-често ме облъхва…

Тъгата все по-често ме облъхва —

ефирно нежна, сякаш лек зефир.

Душата ми потръпва и въздъхва,

потъва в своя неспокоен мир.

 

Тя в щастието си неутешима,

скърби и страда, че не съм по-млад,

страхува се, че няма да ме има,

когато внуците ми порастат.

 

И няма да ги видя възмъжали…

Но най- ме ужасява мисълта,

че след смъртта ми някога едва ли

те ще си спомнят, как като деца

 

ги възпитавах, глезех и развличах,

и как безкрайно много ги обичах!

Сидни, Австралия — 2011 г.