Борис Младенов-Young
Монолог на една баба

Простете, че ви повишавам глас

и пакостници често ви наричам!

То е защото ме боли за вас

и прекалено много ви обичам.

 

При мен ли сте, изцяло съм нащрек —

все нещо непредвидено ще стане,

игрите ви завършват ту с кьотек,

ту с нечие магарешко реване.

 

А тез игри, те просто нямат край,

седите пред таблета с часове

и книгата съвсем не ви привлича,

 

но ако ви посмъмря, то се знай,

ще изревете като зверове:

„Таз лоша баба веч не ни обича!“

Сидни, Австралия — 2012 г.