Борис Младенов-Young
Неделно утро. Карам го лежерно…

Неделно утро. Карам го лежерно —

на леност и нега съм се отдал;

с наслада сърбам от кафето черно

и Лермонтов чета в оригинал.

 

Край мен са теменужки разцъфтяли

във всевъзможни форми, багри, цвят;

те в моя дом градинка са създали —

един миниатюрен райски свят.

 

И музика небесна ме опива:

сюита „Le tombeaux de Couperin“;^[1]

душата ми, доволна и щастлива,

в блаженство среща пролетния ден.

 

Защо ми трябва Рая в небесата,

когато тук го имам на земята!

Сидни, Австралия — 2011 г.