Васил Цонев
Този неясен тип Прометей

Няма стадо без мърша. Всичко върви със стадото, а някакво теле — ту стърчи отпред, ту остава отзад, ту се тика встрани — докато го изядат вълците.

Така е и с хората.

Дори и с боговете е така.

Зевс ясен ли е? Ясен е.

Яде и пие и гледа да изневери на Хера. Така както и ние правим, или по-точно — както и ние бихме искали да правим.

Кой не би искал да е Зевс, да хвърля мълнии по когото му скимне и да спи с която богиня поиска?

А другите богове подражават на Зевс. Ядат и пият амброзия и цвъкат нови и нови богове. Съвсем нормални. Като всички нас. Та за какво е животът, ако човек не се наяде и напие, а сетне не направи по някоя и друга беля, та да му е мирна душата?

Само този неясен тип Прометей…

Ни с богини ходи, ни с богове. По цял ден все нещо мисли, мисли и накрая какво измисли — направи от кал хората, по образ и подобие божие.

За какво?

Съветваха го колегите — не си играй с огъня. Ние помежду си не можем да се оправим, а ти си седнал хора да създаваш, та да ни се разбърка съвсем олимпийският живот, дето си го живеем.

Но нейсе. Станалото — станало, ами да видим какъв кяр можем да изкараме от тия хора.

И започнаха боговете да заставят хората да им принасят жертви. Много по-добре е други да ти колят и пекат бикове, отколкото ти сам да вършиш всичко това. И излезе, че Прометей е свършил добра работа. Я колко слуги! А и по тънката част не е кой знае колко зле. И като се развихри Зевс — ту се превръща в златен дъжд, ту в бик. Боговете и богините не останаха по-назад. И нацвъкаха стотици нови полубогове. Така де — кой му е крив на Прометей. Щом е създал хората, трябва да ги използваме.

А той, глупакът му с глупак, ни мъже гледа, ни жени. И пак върви замислен и мисли ли, мисли. И охка.

— За какво охкаш, бре?

— За хората — изохка Прометей, — гледай как вървят из студа и дъжда. И мръзнат горките.

— Хама че си глупак — изсмяха му се, — та нали това са хора? Да не искаш да си живеят като нас — боговете!

Но Прометей не миряса. И взе, че открадна божествения огън и го даде на хората.

И, разбира се — прекали. И затова го приковаха, в Кавказ да му ядат орлите черния дроб, та да се научи кога е помагал на хората.

Някои ще кажат:

— Е да, но все пак — браво на него! Трябва да сме му благодарни, защото не само ни създаде, ами ни сгря и стопли.

Глупости.

Разровете се в древна Гърция. Ще намерите ли един храм, посветен на Прометей? Не.

А на Зевс и останалите богове, дето трепаха и изнасилваха хората сякаш бяха плява?

Охо, и още как.

Огромни храмове, посветени на Зевс, Атина, Аполон, Афродита, Артемида. Огромни статуи от злато и слонова кост.

— Ами да — каза ни един древен грък, когато го интервюирахме. — Ние правим храмове на Зевс и другите богове, ние им принасяме жертви, защото се страхуваме от тях и искаме да ги умилостивим. А този глупак Прометей каквото и да направим, винаги ще ни обича и ще страда за нас. Защо тогава да му правим храмове и да хвърляме парите на вятъра, защо?