Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Деца, избирайте

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: разкази и фейлетони

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, Ямбол

Излязла от печат: м. април 1988 г.

Редактор: Кирил Гончев

Художествен редактор: Венцислав Веселинов

Технически редактор: Иван Кацаров

Рецензент: Румен Балабанов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5041

История

  1. — Добавяне

Заглавието е прекалено умно, за да бъде измислено от мен. Написано е преди 7000 години от шумерите.

И излиза, че още тогава хората са се делели на умни и глупави, още оттогава се води борбата между талантливите и некадърниците.

Но както хората се делят на умни и глупави, така и умните се делят на егоисти и алтруисти.

У нас на власт са алтруистите. Тези, които биха могли да бъдат и Рокфелеровци, и Ротшилдовци, но предпочетоха да станат Маркс, Ленин и Димитров. Тези, които искат да ни откъснат от търчането след вещите, които вместо блясъка на златото предпочитат гения на Шекспир и Сервантес, чистотата на Ботев и Левски и хумора на Кола Брьонон и Швейк.

Но глупакът затова е глупак, защото е глупав. И на него му се струва, че е онеправдан от умните. И иска да наложи своята воля над волята на тези, които дават целия си талант, целия си ум и целия си живот да направят добро на него, на глупака.

Всяка стъпка на умния се съпровожда от воя на глупаците:

— Какви са тия глупости?

Умният се спира и започва да обяснява — не са глупости, това са умни неща, но глупакът се репчи:

— Как да не са глупости, когато аз не ги разбирам?

Тогава умният се съгласява — да, вярно, щом не разбираш, аз ще ти помогна. И започва да му обяснява — с формули, с книги, с произведения на изкуството.

Но глупакът няма време да ти чете книги, формули, да гледа картини и да слуша музика. Той е зает. Той иска да огради вилата си с бодлива тел, той иска да излъска колата си и да налепи новите розови плочки в банята си.

Е, байно, тогава кой ти е виновен? Та нали и Маркс беше казал, че да се наслаждаваш на изкуството, трябва да си художествено образован? От тридесет години има народна власт — и училища, и университети, и читални, и лекториите са широко отворени за тези, които искат да се учат. А щом нямаш време за четене, кой ти е крив, че не разбираш това, което творят умните и талантливите?

— Кааааак! — реве глупакът. — От къде на къде? Нали властта е народна? Аз не съм ли народът? Вие сте длъжни да творите за мен. И всичко, което се пуска по списания, по радио и телевизия, трябва да ми е понятно. Не е ли понятно — това е противонародно.

И дрънчи телефоните, и иска да се забранят онези произведения на изкуството, които са му неясни. И да се забранят учебниците с формули, защото са му неясни, и да се изгорят книгите на класиците, защото са му неясни…

Е, да — навремето един хитрец използва този номер. Събра всички глупаци, които се смееха на мъдрите, и им каза:

— За какво ви е този Шекспир?

Глупаците се стреснаха:

— Как за какво? Ами той е класик! Сумати двойки сме получили за него в училище…

— Видяхте ли? — потри ръце хитрецът. — Двойки. Значи — не сте го разбирали. Я да го изгорим този глупак Шекспир барабар с колегите му и ще ви пускаме по радио, по списания и вестници само понятни неща.

И изгори класиците, и подкокороса глупаците да бесят и избиват мъдреците.

Този хитрец се казваше Хитлер.

Неговият пример е прекалено пресен. Но както се вижда от шумерската мъдрост, борбата между умните и глупаците се води още от преди 7000 години. Още от време оно глупаците са се смеели на умните, но прави ли са?

Край