Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Васил Цонев
Заглавие: Деца, избирайте
Издател: Профиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1988
Тип: разкази и фейлетони
Националност: българска
Печатница: ДП „Георги Димитров“, Ямбол
Излязла от печат: м. април 1988 г.
Редактор: Кирил Гончев
Художествен редактор: Венцислав Веселинов
Технически редактор: Иван Кацаров
Рецензент: Румен Балабанов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5041
История
- — Добавяне
Заглавието е прекалено умно, за да бъде измислено от мен. Написано е преди 7000 години от шумерите.
И излиза, че още тогава хората са се делели на умни и глупави, още оттогава се води борбата между талантливите и некадърниците.
Но както хората се делят на умни и глупави, така и умните се делят на егоисти и алтруисти.
У нас на власт са алтруистите. Тези, които биха могли да бъдат и Рокфелеровци, и Ротшилдовци, но предпочетоха да станат Маркс, Ленин и Димитров. Тези, които искат да ни откъснат от търчането след вещите, които вместо блясъка на златото предпочитат гения на Шекспир и Сервантес, чистотата на Ботев и Левски и хумора на Кола Брьонон и Швейк.
Но глупакът затова е глупак, защото е глупав. И на него му се струва, че е онеправдан от умните. И иска да наложи своята воля над волята на тези, които дават целия си талант, целия си ум и целия си живот да направят добро на него, на глупака.
Всяка стъпка на умния се съпровожда от воя на глупаците:
— Какви са тия глупости?
Умният се спира и започва да обяснява — не са глупости, това са умни неща, но глупакът се репчи:
— Как да не са глупости, когато аз не ги разбирам?
Тогава умният се съгласява — да, вярно, щом не разбираш, аз ще ти помогна. И започва да му обяснява — с формули, с книги, с произведения на изкуството.
Но глупакът няма време да ти чете книги, формули, да гледа картини и да слуша музика. Той е зает. Той иска да огради вилата си с бодлива тел, той иска да излъска колата си и да налепи новите розови плочки в банята си.
Е, байно, тогава кой ти е виновен? Та нали и Маркс беше казал, че да се наслаждаваш на изкуството, трябва да си художествено образован? От тридесет години има народна власт — и училища, и университети, и читални, и лекториите са широко отворени за тези, които искат да се учат. А щом нямаш време за четене, кой ти е крив, че не разбираш това, което творят умните и талантливите?
— Кааааак! — реве глупакът. — От къде на къде? Нали властта е народна? Аз не съм ли народът? Вие сте длъжни да творите за мен. И всичко, което се пуска по списания, по радио и телевизия, трябва да ми е понятно. Не е ли понятно — това е противонародно.
И дрънчи телефоните, и иска да се забранят онези произведения на изкуството, които са му неясни. И да се забранят учебниците с формули, защото са му неясни, и да се изгорят книгите на класиците, защото са му неясни…
Е, да — навремето един хитрец използва този номер. Събра всички глупаци, които се смееха на мъдрите, и им каза:
— За какво ви е този Шекспир?
Глупаците се стреснаха:
— Как за какво? Ами той е класик! Сумати двойки сме получили за него в училище…
— Видяхте ли? — потри ръце хитрецът. — Двойки. Значи — не сте го разбирали. Я да го изгорим този глупак Шекспир барабар с колегите му и ще ви пускаме по радио, по списания и вестници само понятни неща.
И изгори класиците, и подкокороса глупаците да бесят и избиват мъдреците.
Този хитрец се казваше Хитлер.
Неговият пример е прекалено пресен. Но както се вижда от шумерската мъдрост, борбата между умните и глупаците се води още от преди 7000 години. Още от време оно глупаците са се смеели на умните, но прави ли са?