Васил Цонев
Аз съм най-известният!

Да, аз съм най-известният!

Аз съм по-известен от Наполеон, от Александър Македонски, от Аристотел.

Аз съм по-известен от Коперник, Декарт, Спиноза и Еразъм Ротердамски. Моето име гърми из цялата страни, носи се като легенда, мълви се от хиляди уста.

Страшно съм известен.

И при цялата тази слава — нямам дори и петнадесет години!

Нали е чудно всичко това?

Вие, разбира се, четете тези редове с известна насмешка, вие се пляскате по бедрата и дори се заливате от смях — е как така бе, брате — от къде на къде тази известност? Та кой си ти с тия твои петнадесет години и по каква причина си толкова известен?

Ха-ха!

Аз ви гледам право в очите, погледът ми е по-твърд и от стомана и по лицето ми се чете самодоволство, защото само след миг вие ще зяпнете и ще останете неми и безмълвни.

И този момент дойде.

Е, добре — да си разкрием картите:

Аз съм Пешо от Кумарица.

Ха-ха — ето, вие бледнеете, вие се отдръпвате назад и с плач побягвате накъдето ви видят очите.

Нима това е той — нима това е самият Пешо от Кумарица?

Да — това съм аз.

Моето име гърми из цялата страна. Моето име стои надраскано на такива места, където ни Наполеон, ни Александър Македонски, разните там коперници, декартовци и спинози нито са припарвали, нито са мислили да драскат имената си.

Идете в Боянската черква. Още от вратата погледът ви ще се спре на севастократор Калоян и жена му Десислава. И веднага до тях — голям разкривен надпис:

ПЕШО УТ КУМАРИЦА!

Ха-ха, чудесно нали?

Идете в Пазарджик, погледнете най-хубавия иконостас, направен от най-известните стари дебърски майстори. И още с първия поглед ще забележите пак моето име:

ПЕШО УТ КУМАРИЦА!

Същият едър, разкривен почерк.

Идете в Рилския манастир: на самия Хрельов престол блести моето име, в костницата на Батак — пак същото, върху стенописите на Бачковския манастир, по стените на старинната черква в Самоков, върху слънцата на копривщенските и тревненските тавани, над амвона на самия храм-паметник Александър Невски, в пещерите край село Иваново, дори и над главата на Мадарския конник, където имат достъп само скалните орли — навсякъде сияе за вечни времена моето име:

ПЕШО УТ КУМАРИЦА!

И само там ли — погледнете по стените на трамваите, по облицовката на автобусите, по облегалата на влаковете, по масичките във вагон-ресторантите, по стените на къщите, по клозетите, по дърветата, по обявленията, по лозунгите, по афишите — навсякъде свети с неподражаема красота моето име.

Дори ако погледнете нагоре, към самото слънце, и примижите малко с очи, ще видите как върху неговата сияйна повърхност трепти същият величествен надпис:

ПЕШО УТ КУМАРИЦА!

Това съм аз. Най-известният от известните във всички векове!