Васил Цонев
Ентусиаст

Вървяхме си ние с Пешо и изведнъж — какво да видим: покрай нас лети един човек. Той плавно разперваше и свиваше ръце и летеше, устремил поглед напред, като не забравяше на завоите да светва с дясна и лява лампичка.

— Гледай ти — зяпнах аз, — кой ли е пък този?

— Това е един много здрав другар — каза Пешо.

— Откъде знаеш?

— Той работи в нашето учреждение.

— Е, какво му е здравото?

— Здравото му се състои в това — каза Пешо, — че той е винаги напред. Щом чуе някакво указание — впуска се стремглаво и не жали сили и средства, за да покаже колко е здрав и как е прегърнал последното указание. Преди известно време се каза: „Другари, не трябва да избираме само леките пътища — не се бойте от стръмнините!“. И той, като се юрна, поведе учреждението по най-стръмните баири, чукари и планински върхове. Дори и там, където можеше спокойно да заобиколим, той тръсваше глава и като овен се хвърляше към баира. С това спечели благородното възхищение на всички началници и получи благодарствена грамота. Впоследствие се оказа, че неправилно са се хвърляли толкова много средства за катерене по баирите, когато е имало възможност с много по-малко пари и сили да се премине този път — когато е по-лесно е по-евтино направо да си вървим по равното, дори и то да е под морското равнище. Тогава този здрав другар прегърна указанието като свое и се затири да търси най-ниските места. Но и най-дълбоките котловини не го задоволиха и той взе да прокопава канал, за да бъде с няколко метра по-дълбоко от най-ниската точка на земната повърхност, като повлече след себе си и ентусиазираните служители.

Но и тук се стигна до увлечение — маса средства се похабиха за прокопаване на дупки, канали и тунели, когато можеше да се върви направо по земята — много по-евтино и по-бързо. Дори отгоре се изказаха в смисъл, че човекът не е създаден за това — да се рови като прасе, а да лети като птица във въздуха!

— И какво направи тогава този здрав другар?

— Хвръкна. Разпери ръце и хвръкна, за което получи специална благодарствена грамота, че пръв се е включил в новия почин, при все че за хвърчене се изразходват доста пари за бензин и ако се върви по земята, би излязло много по-евтино и не биха се хабили толкова сили…

— Е, дявол да го вземе, защо тогава този здрав другар не тръгне най-сетне по земята?

— Защото няма да направи впечатление бе, човек!