Васил Цонев
Херостратка

Вие го знаете. Той се казва Чарли Чаплин. Той правеше онези малки весели филми, които заливаха като водопади публиката и тя ревеше и се задъхваше от смеха, който падаше с рев върху главите им.

Публиката ревеше от смях и му ръкопляскаше. Носеха го на ръце. И му поднасяха цветя. И лудееха за него.

А веднъж, когато излизаше от салона след премиера, върху него се нахвърлиха няколко мъже. И започнаха да го бият.

Тези, които допреди секунда ревяха от възторг и бяха готови да носят великия клоун на ръце, зяпнаха:

— Защо го биете?

— Защото ме изнасили — кресна една жена, — той ме изнасили.

И побойниците отново започнаха да удрят по главата клоуна. Той падна. Тогава го заритаха с обувки по устата. А публиката, тази, която допреди секунди ръкопляскаше на великия клоун и беше готова да го носи на ръце, немееше. И дори се чуха възгласи:

— Е, щом е така.

Полицаите седяха безучастни. Дори обратното — сърбяха ги ръцете да друснат на изнасилника по един.

На другия ден вестниците гръмнаха. И лицето на изнасилената се появи на първите страници. След процеса, когато се разбра, че великият артист дори не я е познавал, тя се изсмя.

— Няма значение. Аз вече съм известна.