Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Деца, избирайте

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: разкази и фейлетони

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, Ямбол

Излязла от печат: м. април 1988 г.

Редактор: Кирил Гончев

Художествен редактор: Венцислав Веселинов

Технически редактор: Иван Кацаров

Рецензент: Румен Балабанов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5041

История

  1. — Добавяне

Бяхме тръгнали да ловим марлини. Курсът ни беше съвсем прост: 38 градуса, 23 минути и 57 секунди източна дължина и 123 градуса, осем минути и пет секунди северна ширина.

Капитанът непрекъснато ругаеше Спас, че не държи правилната посока. Но Спас му отвръщаше съвсем достойно:

— По дяволите, простако! Кой може да държи тази руина на желания курс? Не иска да върви ни по вятъра, ни на байдевинд. Каквото и да направя, тя се отклонява от курса и когато държа руля на борд, тя се тласка на галса. И всичко е затова, че тя просто търси суша по наветрената зона и не иска да отиде по-далеко от вятъра.

А трябва да спомена, че тази старица, на която се бяхме наели да ловим марлини, не беше нищо друго освен една отрепка — помислете си само — от руля беше откъснато парче в размер на два дюйма и три инча. Да не говорим за платната: бром-брамселите бяха така изпокъсани, че само благодарение на гротмачтата и ленфилунгите успявахме да байцваме бугфасонките.

Такъв ужас!

И изведнъж — какво да видим!

Пропаст!

В морето — дупка!

Чак тогава капитанът се плесна по челото:

— Леле — ами ние сме в Бермудския триъгълник!

Същият този Бермудски триъгълник, в който потъват кораби, самолети и прочее.

Но на Спас не му мигна окото.

— Пайсе! — викна той и насочи старата кранта точно към дъното на дупката.

И като шейна, която се втурва в пропаст, за да изскочи сетне на отсрещния връх, шхуната се втурна надолу и излетя на обратния хребет, след което пристигнахме на Бермудските острови.

А там — нова беля.

Кралицата — нали я знаете — една стокилограмова, двадесет и пет годишна красавица, си има харем от 36 снажни бермудци. И те да вземат да вдигнат стачка. Искали уикенд. Събота и неделя да не работят. И тогава кралицата каза — да — ще ви приема на островите си, но само при условие че екипажът в събота и неделя бъде при мен.

И тогава, като видя ужасените ни лица, Спас се блъсна по гърдите и каза:

— Аз ще оправя цялата работа.

В понеделник сутрин Спас се появи и тръсна глава:

— Всичко е наред. Аз ставам крал на Бермудските острови, а вие си ловете марлини.

Така загубихме Спас.

Харемът на кралицата беше уволнен и постъпи при нас на кораба.

Какво ли бе направил Спас?

Край