Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Деца, избирайте

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: разкази и фейлетони

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, Ямбол

Излязла от печат: м. април 1988 г.

Редактор: Кирил Гончев

Художествен редактор: Венцислав Веселинов

Технически редактор: Иван Кацаров

Рецензент: Румен Балабанов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5041

История

  1. — Добавяне

От дума на дума, така стана, че ние със Спас Петров Андреев решихме да трепем слонове.

— Чудесно! — плеснаха с ръце жените ни. — Тъкмо ще си направим огърлици от слонски зъби.

— Би могло — допълни ги Спас — да си направите и дръжки за метли от слонски зъби. А също така клечки за зъби от слонова кост.

— Ма те, гостите, няма да повярват, че са от слонова кост — примигна жена му на Спас.

— Ами ще им сложим щемпели — каза жена ми, — както се слага на златото и на среброто.

Ние със Спас се спогледахме и въздъхнахме. И започнахме да обмисляме плановете. Най-трудно беше с потягането на яхтата — става въпрос за такелажирането на грот-мас булела, гротовите, шкотовите и фоковите мачти, както и на крюселните браси, дето са между ленфилунгите и цумбайшпила.

Тая работа ни отне три месеца, през което време жените ни помагаха със съвети:

— Трябва да намерим отнякъде машина за шлифоване на диаманти — предложи жената на Спас, — защото, ако при трепането на слонове намерим необработени диаманти и ги продадем, цената им ще бъде десет пъти по-ниска от тая на обработените.

— Това го четохме в „Орбита“ — допълни жена ми.

Спас ме погледна и кимна:

— И понеже там има човекоядци, можем да купим човешко месо от моргата и да го продаваме.

— Идеята не е лоша — казах, — ще го накълцаме на ситно, ще го напъхаме в кибритени кутийки и ще го продаваме така, както у нас се продава черният хайвер.

Жените ни погледнаха с подозрение. Дали не ги пързаляме? Като не видяха никакъв белег на хилене в лицата ни, жената на Спас каза:

— Там, в Африка, имало много хубави сутиени.

— Бамбукови — допълни жена ми.

— И жартиери от езици на папагали — каза Спас.

— Те са много разтегателни — подкрепих аз.

— Кой ти носи сега жартиери! — дигнаха скандал жените.

— Английската министър-председателка — каза Спас.

— Къде ги носи? — сепнаха се жените.

— Не „ги“, а „го“. Носи го.

— Един жартиер?

— Да. Във вид на орден.

Двете жени се намусиха:

— Тия пък англичани какви ги измислят.

— Има и орден на банята — каза Спас, — но го носят само събота. Когато се къпят.

— Къпят се всяка събота? — запита удивена жената на Спас.

— Какво пък толкова — каза жена ми, — и аз понякога се къпя всяка събота.

— В Африка имало мухата Цеце — каза жената на Спас.

— Защо ма — учуди се жена ми, — това не е ли писател?

— Действала приспивателно — направи се, че не я чу жената на Спас. — Щом им се приспи на тия от Африка, изяждат по една такава муха и заспиват.

— А лъвовете? — попита плахо жена ми.

— И тигрите, и крокодилите, и носорозите? — допълни жената на Спас.

— Това нищо не е — каза Спас, — ами отровните змии, ами скорпионите, паяците, маларичните комари, хиените, миещите се мечки…

— Плюс отровните Киви-Киви, ехидните птицечовки, животното Блъсниме Дръпнисе… — допълних.

— Това па какво е? — зяпнаха жените.

— Животно с две глави — каза Спас. — Открито е в джунглата от доктор Дулитъл, който впоследствие бил изяден от същото.

— Не се знае обаче — допълних, — коя глава го е изяла — лявата или дясната.

— Това е една от загадките на ботаниката — каза Спас.

Жените се спогледаха:

— Ами тогава…

— Ами тогава — каза Спас, — на ви по пет лева да си купите по един сутиен, а ние отиваме в кръчмата.

Така и направихме.

Край