Васил Цонев
Язък

Непознатият влезе с едно красиво момиче.

Седнаха на една от масите и си поръчаха вино и вечеря.

Момичето беше много красиво.

— Така е — казаха си младежите от съседната маса — който има мангизи, при него ходят хубавите мадами.

Когато оркестърът засвири, младежите се обърнаха към масата. Ей сега ще затанцуват, а те ще зяпат с пръсти в уста.

Но непознатият говореше нещо с момичето и не танцуваха. Когато започна вторият танц, един от младежите се престраши:

— Ясно — каза той, — вързаняк е.

И покани момичето.

Непознатият погледна изненадан. Момичето също беше изненадано.

— Един танц! — поклони се повторно младежът.

Непознатият се усмихна и кимна.

Момичето танцуваше хубаво. Когато танцът свърши, тя каза „благодаря“ и седна при непознатия. Но веднага друг от младежите скочи и я покани. И така — докато оркестърът свиреше, всеки един от четиримата изигра по един танц с момичето. А непознатият само кимаше с глава и пиеше.

— Абсолютен вързаняк — каза един от младежите.

Внезапно стана и отиде при масата на непознатия.

— Извинете — усмихна се младежът, — мога ли да седна малко на вашата маса?

Непознатият вдигна рамене. Беше много изненадан. Но сетне кимна. Младежът седна.

— Ще ме почерпите ли една чаша вино?

Непознатият му наля. Младежът се чукна с него и с момичето. Изпи чашата и доби смелост.

— Да поканя ли и моите приятели?

Непознатият се ококори, но вдигна рамене. Добре.

— Идвайте! — викна младежът.

Останалите трима грабнаха столовете си и седнаха на масата.

— Виното свърши — каза един от младежите. — Ще ни поръчате ли?

Непознатият поръча вино. Когато оркестърът засвири, младежите отново се изредиха да танцуват с момичето.

Изпиха няколко бутилки. Когато трябваше да затварят ресторанта, непознатият плати, кимна на младежите и излезе с момичето. Отвън ги чакаше шофьор с кола.

Младежите погледнаха след тях.

— Язък — каза един, — ако беше без шофьор и знаехме коя е колата му, можеше да му спукаме гумите.