Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки

Националност: българска

Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

Излязла от печат: 15.VI.1976 г.

Редактор: Димитър Начев

Художествен редактор: Борис Китанов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887


Когато навърши двадесет години, Бруно Джорданов тръгна по стъгди и мегдани и започна наляво и надясно да дрънка, че бог няма, а Христос е шарлатанин.

Малко след това инквизицията простря ръце и го хвана за гърлото. Не бе нужно да го разпъват на чекрък, да трошат костите му и да го мачкат с преса. Той заяви на инквизиторите:

— Вярно е. Аз казах, че бог няма и че Христос е шарлатанин.

Веднага бе назначен съд, а за да не се губи време, на площада срещу съда започнаха да трупат сухи трески и дърва.

Пристигна военна музика, площадът се изпълни със сеирджии и всички впериха очи към вратата, от която трябваше да бъде изведен подлежащият на изгаряне еретик.

И ето — вратата се отвори и оттам изхвръкна Бруно Джорданов. Но странно, ръцете му не бяха вързани и никакви стражи не го придружаваха. Показа се само главният съдия, който направи презрителен жест с ръка и рече:

— Дим да те няма!

— Защо ме пускате? — ревна Бруно Джорданов. — Бог няма, а Христос е шарлатанин!

— Добре де, чухме — засмя се главният съдия, — хайде, пръждосвай се!

— Аз искам да бъде изгорен! — крещеше Бруно Джорданов. — Аз съм еретик!

— Хайде холан — засмя се главният съдия и тръшна вратата.

— Хора — изрева Бруно Джорданов, — изгорете ме. Аз съм богохулник!

Но сеирджиите, които до този момент чакаха със затаен дъх изгарянето му, се разсмяха и започнаха да се разотиват. Музикантите също прибраха инструментите си и се пръждосаха. А на площада остана само Бруно Джорданов, който търчеше като луд и крещеше:

— Бог няма. Христос е шарлатанин.

Но никой не го слушаше, защото хората повтарят само думите на тези, които са изгорели на кладата.

Край