Васил Цонев
Отворено писмо до комитета за опазване на тигрите в Бенгалия

Другари,

С радост научихме за създаването на вашия комитет. Той идва точно в момента, когато бенгалските тигри са на изчезване, и рискуваме да останем на планетата сам-саменички. Още по-похвален е фактът, че у нас не само че няма, ами и никога не е имало бенгалски тигри, което показва безкористността и хуманността на вашето начинание — вие значи символично искате да помогнете на бенгалския народ и неговата борба за опазване на така характерната за него тигрова фауна.

Но това е според мен само първият етап. Вторият етап би трябвало да бъде едно по-активно включване в борбата за опазване на бенгалските тигри, а не само пращане на телеграми до разните там организации — моля ви, опазвайте тигрите! Идеята ми е да се хвърлят сили за развъждане на бенгалски тигри в самата наша родна страна. Развъждайки ги, ние, естествено, ще искаме да ги пласираме. И къде? Разбира се, в Бенгалия. И срещу какво?

Ето — това е моята голяма идея.

Ще ги разменим срещу боб, леща, чесън и лук.

Добре де — ще кажете, — а откъде бенгалците ще вземат тия бобове, лещи, чесън и лукове?

А ние откъде ще вземем бенгалските тигри?

По същия начин, по който ние ще развъдим бенгалски тигри, в Бенгалия ще се създаде комитет за опазване изчезващите боб, леща, чесън и лук, след което ще се пристъпи към тяхното отглеждане. И ето каква ще бъде картината — ние произвеждаме така характерните за Бенгалия бенгалски тигри, които са на изчезване в самата Бенгалия, а те пък от своя страна произвеждат изчезналите вече у нас боб, леща, чесън и лук, след което си ги разменяме, и току-виж в Бенгалия са се появили отново бенгалски тигри, а у нас — бобът, лещата, чесънът и лукът, с които бяхме отгледани и закърмени и които изфирясаха по същия начин, по който започнаха да се спотайват и бенгалските тигри в самата Бенгалия.

Заради гениалността на моята идея по всички международни закони ми се полагат бюстове във всеки български град и всяко българско село. Но тъй като от дете обладавам чувство на скромност и пестеливост, то предлагам бюстовете да не ми се правят, а половината от стойността им да ми се плати, като от своя страна пък държавата печели останалата половина.

С уважение!